Белуджистан, неспокоен граничен регион в сърцето на Иран и Пакистан, нанася удари
Белуджистан е неспокоен регион, споделян от Иран и Пакистан, където силите за сигурност от двете страни на границата от години се борят с въоръжени групировки – но който сега рискува да бъде обект на ескалиране на напрежението между съседите.
Кои са белуджите?
Както югоизточната провинция Систан-Белуджистан в Иран, така и западната провинция Белуджистан в Пакистан са най-бедните региони в съответните си страни, огромни и сухи провинции, постоянно борещи се със суша, с ширеща се безработица .
Те са дом на народа Балуч, който наброява общо около 10 милиона, по-голямата част от които живеят в Пакистан, включително и в провинция Синд, с няколко милиона в Иран и много по-малко малцинство в Афганистан.
Иран и Пакистан имат обща граница от близо 1000 километра (620 мили) по протежение на провинциите с контрабандна дейност, по-специално на гориво, интензивна поради порестия характер на границата.
Белучите са мюсюлмани сунити, което в Иран ги прави религиозно, както и етническо малцинство, като доминиращата религия в ислямската република е шиитският ислям.
Каква е заплахата за сигурността в Иран?
Напрежението отдавна тлее от двете страни на границата, но рядко се разгаря, както се случва сега, като Иран и Пакистан нанасят удари по това, което те наричат „терористичен“ цели в съответните провинции на съседната страна.
Девет души бяха убити при пакистански въздушни удари в четвъртък, казаха иранските държавни медии, два дни след като Иран извърши удари срещу "терористични" цели в Пакистан, оставили най-малко две деца мъртъв.
През последните месеци имаше атаки в Иран от сунитската войнствена сепаратистка група Jaish al-Adl (Армия на справедливостта), която е в черния списък от Иран – но също и от неговия върл враг Съединените щати – като терористична организация.
Единадесет полицаи бяха убити при атака, поета от групата в град Раск през декември.
Джейш ал-Адл е основана в първите години на миналото десетилетие след разпадането на подобна група, Джундала, която години наред е извършил атаки срещу иранските сили за сигурност, но е отслабен след залавянето и последващото екзекутиране на техния лидер Абдолмалек Риги през 2010 г.
Според официални съобщения на иранските медии той е бил арестуван при извънредни обстоятелства през февруари 2010 г., когато ирански изтребители са принудили да пътнически самолет, с който пътувал за Киргизстан, за да кацне в Иран. Той беше обесен през юни същата година.
Каква е ситуацията в Пакистан?
От другата страна на границата пакистанските сили в продължение на почти две десетилетия също се борят с последната итерация на етническия белуджски сепаратистки бунт, който уби стотици в атаки, насочени към силите за сигурност, правителствения персонал и цивилни етнически небелуджи.
Белуджите сепаратисти и правозащитни групи казват, че репресиите на военните срещу бунтовниците са включвали широко разпространени насилствени изчезвания и убийства без присъда.
От 2014 г. сепаратистите се насочват и към проекти свързани с Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), проект на стойност 58 милиарда долара, който е част от Пекинската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI) и големи части от който минават през богатия на минерали Белуджистан.
Белуджите сепаратисти са далеч от единствената група, обаче, която използва огромния и до голяма степен неуправляван пакистански регион като база.
Западните правителства в миналото обвиняваха Пакистан, че позволява на талибанските лидери да се насладят на сигурно убежище там, докато също имаше дейност на клон, свързан с групировката Ислямска държава.
Какви са оплакванията на белуджите?
Иранската провинция Систан-Балуджистан беше изправена пред нова нестабилност през 2022 г., когато нейните жители се присъединиха към общонационални протести, които избухнаха в Иран заради смъртта на младата жена Махса Амини през полицейски арест.
Въпреки че протестите имаха своя собствена искра – предполагаемото изнасилване на тийнейджър от полицейски началник в ареста в провинцията – те отразяваха националния гняв и силите за сигурност потушиха демонстрациите.
На 30 септември 2022 г. над 80 души са били убити според Amnesty, когато силите за сигурност откриха огън по протест в главния град на Систан-Белуджистан Захедан в това, което стана известно като неговия „кървав петък“.
Активисти отдавна се оплакват, че регионът е е жертва на икономическа и политическа дискриминация от шиитското духовенство на Иран, с непропорционален брой балухи, обесени при екзекуции, по-специално по обвинения в наркотици.
Отразявайки икономическото обедняване на региона, много балухи работят като превозвачи на гориво – известни като sookhtbar на персийски. Те пренасят контрабандно гориво през границата до Пакистан, където то може да бъде продадено на по-висока цена.
Десетки са били убити от иранските сили за сигурност през последните години, според активисти.
Amnesty International каза, че през 2021 г. най-малко 19 процента от всички екзекуции в Иран бяха на членове на малцинството белуджи.
Белухи от пакистанската страна на границата също се оплакват, че са лишени от избирателни права и че приходите от богатите природни ресурси на провинцията не се изразходват адекватно за местно управление и социални нужди.
(AFP)
